Утрото свъсено. Вятърът дрипави
пали вчерашните вести.
Люшкат елите прегракнали хрипове,
плачат капчуците често.
Стъпки забързани. Викове в нищото,
градски легенди, в мъглата.
Мижаво слънце, искрица в огнището,
пролет до болка позната.
Старите щъркели, бели предвестници,
облаци – сивкава прежда.
Паля на клада и вести и вестници...
Димен сигнал за надежда. ...