29.08.2018 г., 14:40 ч.

Див кон 

  Поезия » Философска
5.0 / 3
1325 1 5
Див кон изцвили и препусна
върху нетърпението на полята
и в гъстотата им зелена
издиша кадифено-гривестата си позлата.
Див кон се сля с
припадащата притома на здрача
и върху цъфналата детелина
остави само сянката да крачи...
Див кон се появи, препусна
и изчезна в тъмнината...
Луната само го видя и
в своя спомен сребърен го запечата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Добрева Всички права запазени

Предложения
  • Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...
  • Стъпвам гратис и в собствен сюжет по житейския хребет открито. Цифром – словом сме точно безчет, тез...
  • Записах се на курс по Лицемерие и най-напред научих грозна истина – в емоциите кредит на доверие не ...

Още произведения »