До края на нощта мълчи
и само с повик ти убий ме -
повикът на две очи,
към които като вълк аз вия.
До края на нощта...
а после има време,
денят е сянката
на твоя миг - последен...
... зачатъци на пътища
са нашите тела...!
© Маломир Стръков Всички права запазени