18.05.2018 г., 21:40 ч.
До Съдбата
Ти, дай на мене сила, дай ми воля,
че още имам тяло и душа.
Готов съм безнадеждно да те моля
и паднах сам във твоите крака.
Дари ме със смирение, със разум,
аз трябва да живея тоз живот
разбрал, че много грешно е да мразя,
а да обичам, има ли кого?
И като храст самотен в пущинака
ме брулиш, ту насам и ту натам.
Научи ме, хем нищо да не чакам,
хем пак да вдъхвам сили в мене сам.
© Данаил Таков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Права си, Албена! Благодаря ти
-
Човек винаги има кого да обича...Любовта има много лица. Поздравления за стиха, Данаиле!
-
Поздрави с благодарност, Ели!
-
Това е една прекрасна молитва към Съдбата! И дано Съдбата те чуе и ти даде сила, воля и любов! Благодаря за удоволствието! Поздрави за стиха!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
