22.07.2018 г., 12:22 ч.

До утре 

  Поезия » Философска, Друга
341 2 3

ДО УТРЕ

 

Ела, седни до мене Самота.

Вечерта бавно се пропука.

Ето пак сме двете в тази тишина

и часът на спомените чука.

Ела, ще побъбрим както всяка нощ

и само луната е свидетел.

Ще запалим останалата свещ

по пътя стръмен да ни свети.

Ела, имам вино от преди,

искрящо, замайващо главата.

Запазих го от хубавите дни

за да ми припомня аромата.

Ще пием двете с тебе Самота

и ще се завърна в дните пълни.

Ще оставя шепа красота,

ще посадя стръкче да покълне.

Къде? Тръгваш си и ти?

За разлъка дошло е време?

Недей си тръгва! Остани!

Да пием за живота двете!

© Слава Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??