Добре написаната книга
чака своя си читател.
Дискретно тя и му намига
да ù стане почитател.
Готова е да се разлисти -
да покаже свойта прелест.
А всичките ù бели листи
носят буквената тежест.
А думите са като слънце -
топлят мисъл зажадняла.
Носят те духовно зрънце
за душата огладняла.
Като стигнеш ù до края -
чак до задната корица,
тя сякаш те пренася в Рая
на криле, като Орлица.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Поздрав, Никола!