Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
1.09.2020 г., 20:32 ч.  

...додето в сняг следите му притихнат. 

  Поезия » Пейзажна, Друга
555 3 10

Прозорцът Луната позлатява
лъчи последни облаци съшиват.
Септември  иззад хълма се задава,
пендари - от звездите му отиват.

 

Ухае вън на пушек и на дюли,
дърветата предесенно се гушат.
Далечна сова плаче пак. Не чу ли?
В просъница сърничките я слушат.

 

И всеки паднал лист легло коприна,
постила за умиращото лято.
А над гнездата пусти, край комина,
извива лък позакъсняло ято.

 

Нощта целува нежно хризантеми,
и ги рисува, както й харесва.
Бохемът вятър с есенни поеми,
врабчетата - задрямалите стресва.

 

Септември прави се на безразличен
а утре ще е шарен и усмихнат.
Случайно весел, малко неприличен,

додето в сняг следите му  притихнат.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??