30.11.2018 г., 9:42 ч.

Дори след тъжния поклон на цвете 

  Поезия » Друга
682 10 16
Така отдавна и така отскоро
предсказвам на съня си отреден,
тунелите на мрака са отворени
и само в смърт човек е съвършен.
Но бутам - мравка, зърното нагоре
и дебнат ме разкривени врати,
където в кръстопътни коридори
гладът ми разминава се почти.
И нищо свое нямам, и не трябва,
в душата зряла възраст не личи.
Родила съм се с предвидима тайна -
животът ми не ми принадлежи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??