Поети до поета – дал е Господ
и мъдрост, дето тежко да въздиша.
Разкрият ли законите му прости,
животът с чаша вино ще ги плисне.
И се напива първи точно оня,
познал змия под сянката си сива.
Докато стреля, паднал е от коня,
по тялото отрова се разлива.
Дошло е време да се разплати
със музите и себе си. За всичко.
Небе не кърпят счупени игли.
Светкавици с мастило се боричкат. ...