Няма звук от падащи сълзѝ
и възглавницата ми е суха вечер,
няма удар в празните гърди
спря да бие онова което пречи.
някой взе го и изчезна в тишина,
а кръв така и не потече,
аз ще тръгна в тъмното сама,
нищо не е страшно вече.
© Кати Петкова Всички права запазени