Тази сутрин бях тъжен до болка,
на дъното сякаш бях спрял,
но усмихна се в мен онзи Жорко
без когото не бих оцелял...
Той е лудо момче, шушумига,
див, щурак, и досаден хлапак,
но небето с нослето достига
и дори пали огън... от сняг...
Колко пъти ме вдига щом падна,
та дори, ако трябва, с ритник...
Носи ме, ако не мога да стана,
но най-вече ме лекува с усмих... ...