16.01.2015 г., 20:42 ч.

Думи 

  Поезия » Любовна
853 0 0
На мен не ми е нужно да се обяснявам.
Да разтягам фрази за онази, необяснимата любов...
Не ми е нужно нищичко да казвам,
нито да излизам посред нощ с тъмни очила на лов.
Не са ми нужни хиляди и празни думи.
Да ми разказваш приказки за чувствата вълшебни...
Защо са ми, ако само те са помежду ни?
Понякога са всичко, но в този случай са ми непотребни.
Не е нужно звезди в краката ми да сваляш.
Да се кълнеш, че с мене ще обичаш за последно...
Не съм поискал нищо от това, да знаеш.
Защото знам, че с времето ще ме излъжеш, неизменно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Викторио Всички права запазени

Предложения
: ??:??