16.01.2015 г., 20:42 ч.
Думи
898
0
0
На мен не ми е нужно да се обяснявам.
Да разтягам фрази за онази, необяснимата любов...
Не ми е нужно нищичко да казвам,
нито да излизам посред нощ с тъмни очила на лов.
Не са ми нужни хиляди и празни думи.
Да ми разказваш приказки за чувствата вълшебни...
Защо са ми, ако само те са помежду ни?
Понякога са всичко, но в този случай са ми непотребни.
Не е нужно звезди в краката ми да сваляш.
Да се кълнеш, че с мене ще обичаш за последно...
Не съм поискал нищо от това, да знаеш.
Защото знам, че с времето ще ме излъжеш, неизменно. ...
Да разтягам фрази за онази, необяснимата любов...
Не ми е нужно нищичко да казвам,
нито да излизам посред нощ с тъмни очила на лов.
Не са ми нужни хиляди и празни думи.
Да ми разказваш приказки за чувствата вълшебни...
Защо са ми, ако само те са помежду ни?
Понякога са всичко, но в този случай са ми непотребни.
Не е нужно звезди в краката ми да сваляш.
Да се кълнеш, че с мене ще обичаш за последно...
Не съм поискал нищо от това, да знаеш.
Защото знам, че с времето ще ме излъжеш, неизменно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Викторио Всички права запазени
Предложения
-
-
Надвесени мои тополи, как шепнете скрито в нощта, във ромон неспирен прибоят на вашите дни отшумя. К...
-
Когато те обичах – беше пак такава бяла, снежнобяла зима... Навън прехвърчаше измислен сняг. А аз по...
-
Сънувах мъж в усмивката на август. Оглеждаше душата си в простора. Сънувах го възможен до безкрайнос...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
