Орфей в моята душа кънти,
нежни звуци в сърцето ми разпръсква,
често кара ме той да свиря,
на златна лира със седем струни.
Със седем струни,
здраво и силно опънати,
подарък от Калиопа,
изпод зелените недра на земята.
Откак на тоз свят родил съм се,
все с него аз си свиря и
учим се един другиго любов да даваме,
и любов да пръскаме, все едно сватба е,
все едно светъл празник е…
Хората опиянявахме,
сякаш с червено, силно и руйно вино.
Давахме им и те пиеха и пяха си щастливи,
и жадуваха за още и още…
Но разлика появи се
в наште сърца самородни,
не е веч както преди било е.
Хората от думата любов се плашат,
не се радват и усмихват,
тръскат се, скачат и се тупат
като от полепнал прах по тях
от стара изба.
© Кирил Юнаков Всички права запазени