Душата ми се учи да чете

24.04.2023 г., 8:33 ч.

Поезия

197 4 3

ДУШАТА МИ СЕ УЧИ ДА ЧЕТЕ

... защото Добротата ми е свята, и колкото да ми е крив светът,

на обич аз се учех от децата! – и чист преминах своя дълъг път,

слънца рисувах с цветни тебешири, дъждът немилостиво ги изтри,

пропадах с тях зад голите баири – надеждица да диря вдън гори,

о, как потъвах в детските зеници, скиталец през словесния си кър! –

как вярвах, че за хорица и птици! – светът ще се събужда по-добър,

връз мен се срути детското хвърчило – и някак неусетно остарях,

но и до днес едно момченце мило живее в мен между сълза и смях,

през вопли, страсти, скърби и несгоди душата ми се учи да чете.

Защото с обич през света ме води! – във мен едно забравено дете.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.