Душата ми се учи да чете

16.09.2024 г., 11:46 ч.

Поезия

121 2 2

ДУШАТА МИ СЕ УЧИ ДА ЧЕТЕ

Учителю! – в хитоните на Бога,

дай, Боже, да си жив и след стоте! –

да бъде ден, във който пак ще мога

пред школските врата да съм дете.

И доземи поклон да сторя ничком

отново пред добрите ти очи?

Учителю, от теб научих всичко! –

без обич и добро светът горчи.

И – моля те, прости на мен, глупака? –

аз още сричам твоето „А-бе”.

И малката ти книжица във мрака

пред мен разтвори Седмото небе!

Сложи ме до прозореца – да седна

отново на издраскания чин? –

през твоите зеници да прогледна

за хубостите в този свят един!

Благодаря, Учителю, че мога

за миг край теб да бъда пак дете.

Детенце на коляното на Бога! –

душата ми се учи да чете.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Честит първи учебен ден на всички мои колеги Учители!

Честит да бъде и за прекрасните деца на България!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

художника (Веселин Христов)

2024-09-16T16:26:26+03:00

И аз ги поздравявам с една мисъл на Платон: "Ученикът не е съд който трябва да бъде запълнен, а факел който трябва да бъде запален."
yotovava (Валентина Йотова)

2024-09-16T13:01:45+03:00

Учителю, от теб научих всичко! –
без обич и добро светът горчи.

Поклон доземи пред тези хора, които са ни прохождали!