MayaKoleva (Майчето)
62 96
17.02.2021 г., 16:16 ч.

Душата в мрака 

  Поезия » Философска, Свободен стих, Друга
381 0 2

Със поглед празен и 

студен гледаше през мен.

Виждаше света във 

тъмни цветове.

Имаше проблем.

 

Тялото и беше сякаш 

вкаменено.

Нямаше секунди, часове.

Лицето и беше 

променено.

Усещаше само студени 

ветрове.

 

Сърцето от мъка 

искаше да се пръсне, 

а душата да отлети.

Гласът беззвучен 

за помощ крещи.

 

Стоеше на прага, нищо 

не чуваше.

Беше потънала в 

смъртна тишина.

Светлина в нея не 

пускаше, тежка 

бе нейната съдба.

 

И лека следа от 

усмивка нямаше.

Нито радост и искри.

Само мракът и 

сенките знаеше.

Не можеше да се 

промени.

 

Не чува смях, не 

вижда красота,

тя бе мрачна и студена.

Празна е нейната душа.

Оставаше само 

сълзата и солена.

 

И накрая тя се срина,

не беше останала 

надеждата, дори и

любовта.

Тя погина, живяла 

в скръб и самота.

 

 

 

 

© Майчето Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е...И един от най-добрите начини е да излезеш всичко от себе си чрез писане...
  • Много тъжно! Има моменти в които, човек се чувства така - самотен и мъртъв.
Предложения
: ??:??