Искам по себе си да те положа,
Да попиеш във всяка моя бръчка,
Да сме разлети в лятната ни ложа,
Проклети като коктейли по поръчка.
Искам да сме до преливане мокри
От пищните пръски на водопада.
Да се любим на открито неуморни,
Пък нека после ни горят на клада.
Искам да се реем волно, тихомълком
В синевата на очите ни притворени.
Докосващи... пръстите ни да пърхат
По телата и душите ни разтворени.
© Атина Платинова Всички права запазени
Първо държа да отбележа, че от моя гледна точка си беше пейзажно
Много се чудих дали е по-правилно да се каже 'в синевата на очите ни' или 'в синевата на очите си', но ми се стори, че използвайки 'в очите си' може да има двусмислие дали става дума за нашите очи или за моите, а исках да е ясно, че става дума за нашите. Ако някой има мнение по въпроса, моля да го изкаже.
'на открито' е изказано в метафоричния му смисъл, затова държа на тази дума. Ако не беше на открито нямаше да има нужда да горим на кладата след това.
'по себе си да те положа', именно, не става дума за някого, а за нещо, което олицитворява този някого.
Що се отнася до 'проклети', склонна съм да го сменя, но ще се загуби римата с 'разлети', не че е беда. Смисълът беше, че когато един коктейл е по поръчка, понеже знаеш кое и как ти действа, съответно и ефектът му ще е проклет в смисъл най-вероятно по силен от очаквания.
Благодаря ти за този интересен, полезен (за мен) и същевременно закачлив коментар, Ангар!