И тази вечер две светулки
фенери палеха пред мен
и святкайки с искрици малки,
изпращаха добрия Ден...
Играеха си над лозата.
И бяха гости в моя двор.
Увличаха се във играта,
кръжаха в летния простор...
Навярно двете бяха двойка.
Една семейство, може би...
Играта им не беше бойка,
а игра да ги сближи!
И тях ли любовта събуди!
Хормонът ли ги подлуди?!
Та си играят като луди...
И тях ли Господ награди?!
29.05.2013 г. с. Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени