LeCoeurGothique (Бодуен)
38 41
29.11.2008 г., 23:48 ч.

Двете лица 

  Поезия » Друга
1232 0 2
Двете лица

  Il pleure dans mon coeur
  Comme il pleut sur la ville,
  Quelle est cette langueur
  Qui pénètre mon coeur?
  (Paul Verlaine)


Тя се скита и броди морна;  
аз зная, че идва насам.  
Стъпва полека сред росна трева,  
нежно с нозе цветята докосва,  
докато бродя мрачен и сам.  

Когато полъх нежно открива
лице от булото на нейния страх,  
час след час по-близо е до мен,  
а нощем - по-близо е от всеки ден;  
... (и този копнеж е смъртният и грях!)  

В очите й - ледът от прежна зима,  
дошъл със мъките и с младостта.  
В погледа й неясен копнеж почива,  
замръзнал сред безприютна синева   
... (и в този поглед оглежда се Смъртта!)  

Дъждът тъжна приказка разказва
и капките дъждовни тя тихо слуша,     
че ние сме две лица на маска безплътна -
аз съм Смъртта неприветна,  
а тя - ранената смъртно Душа.


MMVIII

© Бодуен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много нежен и прочувствен стих!!!
  • Изключително интересно! Пишеш много хубаво и изящно, а преводите на песните само допълват прекрасното впечатление, което правиш.
Предложения
: ??:??