25.08.2015 г., 23:10 ч.  

Движение 

  Поезия » Философска
392 0 0
Покоят е привиден, знам.
Човешкият живот е кратък
и ден и нощ вървим натам,
към битието си оттатък–
едно незримо битие,
ефирен пристан за душите...
Да може времето да спре,
назад да се въртят стрелките!
Какво ли ни очаква днес?
Все движим се в посоки разни:
за някого– желан прогрес,
за друг– усилия напразни, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Предложения
  • Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
  • В небето четох. Тишината питах - как времето живее без сърце? Молитвите в безмълвие опитах от шепите...
  • Избяга Вярата. Надеждата – след нея. И Любовта си тръгна мълчешком. Като опразнена бърлога зея – еди...

Още произведения »