2.08.2013 г., 11:12 ч.  

Дъжд 

  Поезия » Друга
374 0 0

 

Дъжд

 

Дъжд, добре си дошъл, ти мой тъжен приятел

Ти си плач, ти си стон - на печал аз ваятел.

 

С тебе нещо замря - камък хвърлен в морето

А мастило нощта пръска бавно и меко.

 

Все по-глухо смъди, тихо някак се свива

Раната; любовта и сърце сякаш вият.

 

Упоен, като в транс разумът емигрира

Ту премала, ту гняв обсесивно извират.

 

Всичко е на везна. Но каква справедливост

носи летният дъжд? Носи той само милост.

 

По стъклата вода като плач неудържан,

А зад тях е света - тъй реален и… мъртъв.

© Аматьор Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??