В държавата на мъртвите поети
се влиза със цветя, с камбанен звън.
Без входни такси, пропуски, рушвети,
без мурафети – просто като в сън.
Камбаната ми бие твърде рано –
не съм със подходящото сако.
Нима ще зърна Димчо Дебелянов?
На Гео Милев страшното око?
Там Яворов е свел глава – и гледа
на Дора Габе в тъмните очи.
А Ботев буди райските говеда,
но стадото в хомота си мълчи. ...