***

Не ме е страх, че си отиваш

в този късен, тъй самотен час,

страх ме е, че няма да се върнеш

и в стаята си тишината ще прегърна аз.

Очакването ми ще се превърне във безвремие,

погледът ми, спрял на твоята усмивка, ще ме лъже ,

ще се припознава с всеки трепет на нощта

и ще пробягва стаята до всеки ъгъл,

като уплашен, сив опърпан котарак.

В топлината на очите ти покой не ще намери

и невиждащ ще помръкне в бездната от тъмнина.

И когато вън отново съмне, ще се събудя аз,

измръзнала във своето легло сама!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.