Един ден ще съжаляваме...

Високите ми  токчета са от година в гардероба,

но утре на работа съм от сутринта,

сгъната прилежно очаква роклята ми нова

но не и тази вечер няма да я облека…

Душата ми, така ù се танцува,

но приспивам я, знам, рано ще ставам

и погледът ми иска да флиртува

но може би след месеци на някоя забава…

Лято е, а работя без да спирам

и само в мислите ми се отнасям на брега…

Вместо боса по плажа да се разхождам с бира,

а покорно зад компютъра в офиса стоя…

И през прозореца тъй тъжно поглеждам,

липсват ми близките, приятелите, но кога,

да ги посетя, да намеря време да се срещнем,

те знаят – работя, ще ме разберат…

А хобито ми захвърлено във ъгъла тъжно стои,

голяма съм, ще ми прости, за него нямам време,

не съм ученичка, смешно е да мисля за мечти,

трябва да ме вълнуват корпоративни проблеми…

Знаете ли, зарязвам всичко сега и тука,

нима парите и работата са по-важни от мен?

Отивам на дискотека тази вечер и не ми пука,

още днес ще си резервирам почивка на море…

Взимам си отпуска от утре и отивам при близките…

Послушай ме, един ден ще искаш да върнеш времето назад,

ще съжаляваш, че от работа не си живял истински,

а не за заплата, колеги или че в офиса не си стоял!!!

24.04.2015