29.06.2023 г., 12:08 ч.

Един забравен Роналдиньо 

  Поезия
603 1 1

ЕДИН ЗАБРАВЕН РОНАЛДИНЬО

 

... не знам какво е пролетна умора,

пък и не ми се мисли въобще! –

с хлапетата мачле разцъквам в двора

и като тях съм – слънчево дете.

 

Надянал панталонките си в синьо,

дори и да изглеждам вече зле,

направо съм махленски Роналдиньо! –

бележа гол! – от тъч и от воле.

 

Макар и вече стар – на сто години! –

надеждица в душата ми кълни.

Все тъй съм влюбен в изгревите сини

и в идещите светли бъднини.

 

Защо със мрачни мисли да се мъча?

Животът е последен наш дебют! –

от центъра, от дузпата, от тъча

ни бие безпощаден сетен шут.

 

Простете ми за този оптимизъм?

Преди и върху мен да падне мрак,

във спомена за детството си влизам

със риск да ви изглеждам на глупак.

 

Дано над вас небето да е синьо! –

и утре да разцъкнем пак мачле.

В Поезията аз бях Роналдиньо.

И – мисля, че не се представих зле.

 

27 март 2023 г.

гр. София, 18, 15 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Защо със мрачни мисли да се мъча?
    Животът е последен наш дебют! –
    от центъра, от дузпата, от тъча
    ни бие безпощаден сетен шут.
Предложения
: ??:??