Една неделя
Неделята е стоплила стъклата.
Оглежда ме смирено и мълчи...
И аз се зверя в нея, будалата,
и чакам зимата да зафучи...
А тя ме гледа кротка и свенлива.
Окъпана от слънце и лъчи...
Със влюбен поглед ме опива,
пронизва ме с учудени очи...
В небето слънцето е засияло,
в предпролетната синева...
И сякаш и то е разбрало,
че идва вече пролетта!
Навън гъмжи поляната, пред блока.
Дерат се в нея детски гласове...
Сергията продава жива стока!
И всички ни навън зове!
© Христо Славов Всички права запазени