26.11.2019 г., 19:12 ч.

Еднопосочно 

  Поезия » Друга
707 9 12

Клатушка се пияният стрелочник,
семафорът объркано примига,
и релси се извиват, безпосочно,
за влакът, който тъй и не пристига.

Помахват тихо сгърчените клони.
Дървета изпращачи. Сиви гари.
В последните прашасали вагони,
поетът пак душата си товари.

В ненужните му стихове пак плаче,
една любов. Стрелочникът се смее.
Поет съдбата си по релси влачи,
с билет еднопосочен. Да живее.
 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Помня, че имаше гара такава.
Споменът диша в живот прероден
с два коловоза безсмъртни и прави
и с анонимен стрелочник снабден.
Времето беше горкия стрелочник, ...
  612  15 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??