Аз избягах - ти остана
да лежиш разкъсан във прахта.
Даже не превързах твойте рани -
няма смисъл - падаше нощта.
Радостен бях, тупкаше сърцето
и кръвта ми топла в мен течеше.
Капчица не падна на полето,
а картечът нея сал ламтеше.
И опипах аз с ръцете свои
там намясто всичките си части,
и въздъхнах искрено спокоен
към съдбата твоя безпристрастен. ...