8.07.2007 г., 18:12 ч.

Ела 

  Поезия
729 0 7
Ела, аз те търсих във времето,
през огньове и бури летях,
все напред, все напред към сърцето ти,
без да чувствам умора и страх.
Ела, колко дълго очаквах,
да почувствам как огънят в мен,
се разпалва по-силен от всякога,
и обгръща ме в свойте ръце.
Ела, нека двамата с тебе,
да се слеем, горящи, сега,
и тогава отново сърцето ми,
ще се върне при мене. Ела!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Всички права запазени

Предложения
: ??:??