Епитаф

25.10.2008 г., 17:37 ч.

Поезия » Друга

1522 0 3

Хлъзгави, лепнещи, празни моменти,
парещи, дебнещи, кухи вселени,
лесно създават се, по-лесно умират
с ледени ножове земята раздират.
Нещо, някакво, мъничко, тайно
напомня за тебе, ридае безкрайно.
В очите ти чисти нефритена болка
мила обичай! Аз тук бях за малко...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Епитаф

Искате да прочетете повече?

Предложения