20.10.2016 г., 9:29 ч.

Есен 7 

  Поезия » Философска
307 0 0

Спуска се нощ

над самотния град.

И чезне сетна мощ

сред есенния листопад.

 

Вятър клон люлее

в градинка пред блок.

И лист линее*

пред съда на Бог.


* – Има се предвид края на земния живот на всеки човек.

© Георги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??