Есен в косата...
В косата ти смолиста и разкошна,
унесен от игривия ти смях,
във утрото след Любовта среднощна-
внезапно косъм посивял видях...
Дари те той с осанка благородна,
но сякаш малко взе от лудостта
на щурата ти същност непокорна-
единствено подвластна на страстта...
... Дали не Есен и за теб похлопа
и с ранен мраз, без жал те ослани,
илѝ пък във круиза на живота ...