Есен, време за размисъл...
Есен!...Време на размисъл,
тъжно Време за Въпроси:
--Има ли Животът Смисъл,
щом на тоя Свят сме гости?...
Щедри плодове узряха,
младо вино не мирува,
с пъстри дáри всяка стряха
тежко Есента дарува.
Есен!... Време за тревога,
дни внезапни на Прозрение
и на Равносметка строга
вече в друго измерение...
Есен!... Ето, че изтича
отреденото ни Време,
а и Любовта е ничия
щом Страстта е уморена!...
Есен!... С дим от Пепелища
над ожънатите Ниви,
но и с Вярата, че нищо
посадено не загива!...
Есен!...Моя болка сладка
засипи ме с листопада,
но ми позволи за кратко
искрено да ти се радвам!...
Красотата ти изстрадах
и за Щедростта – съм длъжен!...
... А тъгувам, и се радвам:
малко весел, много тъжен!...
20.11.2020
© Коста Качев Всички права запазени