Денят разтваря острите си ножици
да си направи есенна украса.
Изрязва първо къдравите облаци
като дантела за салонна маса.
Нагъва в чудно оригами изгрева,
оставил отпечатък на хартия.
И захаросва ябълката кисела,
откъсната от вятъра немирен.
Защото иска всичко да е празнично,
със ръкоделията продължава.
Докато вдигне с вечерта наздравица,
градът безцветен в багри разкрасява.
© Диана Фъртунова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота »