18.10.2020 г., 8:32 ч.  

Есенно 

  Поезия » Пейзажна, Друга
317 8 13
По сиротните стрехи се беси мъгла,
и въжето така й отива.
Вятър тихо разказва за мъки, тегла,
щом боли те - все още си жива.
Хризантеми унили - от восък венец,
сплитат - сивата кал да закичат.
Не отлитнал на юг, сам, побъркан скорец,
твойте мисли, объркани срича.
Пусти улици. С птичката двама сами,
изрисувате с ноти стъклата.
Натъжихте небето и ето - ръми,
дъжд по покрива в ритъм стакато. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??