Есенно завръщане
Когато в есента ни бавно крачим
прегърнали венеца си от тръни,
когато дните ни са пред здрачаване,
и бѝлото ни стръмно зад гърба е,
към себе си по - често се завръщаме.
Откриваме във всяка капка светлина.
Най - ценната житейска същност,
единствен смисъл придобива любовта.
И вече поизгубили коравия си нрав,
прегръщаме с беззлобото сърце света.
Забравяме (но не от възрастта) и пак
посрещаме несгодите със доброта.
В кандилото на съвестта ни тлее плам
и без да търсим нищо във замяна,
сърцата си превръщаме в молитвен храм,
във който всеки прошка получава.
Достигнали до есенните ни градини
като дърветата приемаме си участта.
А всеки плод, отледан през годините,
богатство е безценно и …от нас следа!
© Даниела Виткова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубав стих, Дани. Издава чувства и мъдрост, идеалния вариант на пътя, по който всеки трябва да върви. Дано винаги имаме тази зрялост за прошка и любов.
-
Дани, много дълбок стих, хареса ми мъдростта в него и чувството с което и написан! Насладих се и те поздравявам
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Тони, зарадва ме с коментара си и сърдечно ти благодаря за поставянето в "любими"! Мъдростта е и в теб, смело върви напред в годините! 🌹❤
Тoti, благодаря ти, че оцени стиха ми и го постави в "любими"!