Ева

15.07.2021 г., 15:43 ч.

Поезия » Друга

367 0 1

Разказват, в древни времена,
живяла Ева сам сама,
сред блясъка на райския разкош,
за огнен ден копняла всяка нощ.
Била тя млада и красива,
и с буйна кръв съдбата я дарила,
но строг бил Господ-Бог и бдял,
и не простил това,що в тъмна нощ видял.
С ябълката райска, забранена
Ева дръзко Адам изкушила,
но мигом щом го прелъстила,
разсърден Бог, изгонил ги от Рая. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Маска
Фрагменти

Рисувам ги набързо и наивно, скицирам ги с молив – и само толкоз. Защото нямам време за картина. И с...
Нечут монолог

Зад всяка мисъл нищото наднича. Едреят кухините - то ги всмуква. На себе си не мога да приличам след...
Вяра

Аз вярвам в мисълта на всеки звук. Аз вярвам в смисъла на дългата поредица от грешки... Всеки залез ...

Още произведения »