Самотно, разбушувано море
безпомощно разбива своите стенания,
в скалата, със надежда болката да спре –
да изсуши сълзите му прелели от ридания.
На хиляди разпръснати частици
разпенени хвърчащи капчици вода.
От болки и страдания сломени птици
ударени готови да избягат от реалността.
....
Тя идва винаги неканена – със поглед леден
жадна да убива. Жестока болка с тежки длани
забива остри нокти с дъх безмилостен, ...