burningdesire (Любослава Пиринкова)
61 240
14.06.2016 г., 8:22 ч.  

Езикът на времето 

  Поезия » Любовна, Друга
516 0 7

Какво не дарявах, кажи ми?

Любов ли не получи ти от мен?

Не казах ли последно "Прости ми"...

че не е ли за обич всеки роден?                            

                                         

Отпивах жадно от безмълвните думи,

с които дари ме в безоблачна нощ...

Ръцете протягах и станаха груби.

На прага съм вече на своята мощ.

© Любослава Пиринкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Оооо, благодаря!
  • Аз също съм учуден как едно петнайсетгодишно момиче може да пише така! Та ти си още на старта, всичко е пред теб.
    Стихотворението ти е много хубаво! Поздравления!
  • Благодаря ти, Калиа...непрекъснато ме усмихваш, когато коментираш произведенията ми. Благодаря..
  • Болката, понякога ражда прекрасни неща...и макар понякога да изглежда, че е тъмна болка, в края на силите си, въпреки това/ всъщност се оказва светла болка...такава която чувства всичко и усеща също как може да се измъкне от тъмнината, да се бори с последната надежда, макар че е" вече на прага на своята мощ". Тук има душа.И няма значение каква е тя, а именно древните или вече изморени души се прераждат като феникса в пепелта и огъня...
    Поздравления Любослава! ...
  • Далеч не е това идеята ми и образа, който ми представи, макар и интересен, е грешен, Валери. Благодаря много, въпреки това! Оценявам думите ти!
  • Благодаря за включването, Ренета!
  • Да - от точно това "протягане" ръцете най-бързо и сигурно стават "груби". Поздрав, младо и тъжно в този си стих, момиченце! Харесах!
Предложения
: ??:??