През шум от двигател и бензинови пари
в тясна кабина пътуващ аз съм,
безкрайните пътища са мои другари
камионът е дом, и пристан, и храм...
Понякога е трудно така да живееш...
Но хванал волана с две силни ръце,
летя по света с камиона приятел
като птица, но с мъжко сърце.
Разстоянието нищо не значи.
Дните бързо минават във нощ,
изгреви се сливат със залези,
Пътят е дълъг, понякога лош.
Но винаги стигам заветната цел
и пътя обратно до вкъщи намирам.
С камиона отдавна сме вече едно -
човекът-двигател, човекът-машина.
Бензинът в кръвта ми е влязъл,
колелата са мои нозе,
кабината уют ми предлага,
а аз на камиона - очи и ръце.
И ето, написахме своята приказка
моторна, с аромат на бензин и масло.
Животът помогна ни със свое мастило,
съдбата събра ни с камиона в едно.
© Счетоводител Храбър Всички права запазени