Черни хладни люспи стискат крехка шия
Студенина се плъзга, увива, краде ми дъха
Греховността ме принуждава да разкрия
хапката похот, която ми заседна в гръдта
Съскащ разцепен език с моя се преплита
Плюе, смесва слюнката ми с отрова...
Антидотът е да преглътна и да изпитам
разяждаща възбуда по плътта си сурова
В очите - водовъртеж, едно сме аз и змията
Пълзя към вкусното ти тяло с поглед хищен
Сладострастие, а не пяна ми тече от устата
Апетитът на сластното влечуго е отприщен
© Лора Всички права запазени