8.05.2011 г., 17:46 ч.

Глухарче 

  Поезия » Философска
1336 0 21

глухарче

 

причината да съм - наричам корен

(оставям го свободно да расте)
понякога го гледам с обич

(но в повечето пъти - не)

присъствам само в своята посока

(денят е мой - поне по същност)

слънцата ми в живота - точно две са

(и двете - с нечовешка външност)

понякога забравям да ги будя

(удобно ми е в сънищата им да спя)
разхождам преди изгрев песента

(щурците търсят щастие в росата)

и знам че нямам своя истина

(защото с вятъра пътувам по земята)

криле?! защо са ми криле?

(над мен тъй често облак се снижава)
небето слиза с чувствените си сълзи

(прегръщам го - не съжалявам)

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??