Глупидон

Мъничък, крилат галфон,
винаги носи лък и стрели.

Да позна, това е Купидон

и от него всички се криели.

Та това е нашият герой,

който стреля напосоки.

Говори се, че кривоглед е той

и не подбира ниски и високи.

Ето, пак опъва тетивата,

пуска пръчката със остър връх.

И изострят ти се сетивата,

изведнъж спира твоят дъх.

От тази негова отрова
в корема се появяват пеперуди.
Които карат ни да бъдем луди,
така белята е готова.

То хубаво, уцелва ме стрелата,

но поне с нея да имаше наръчник.

А не да объркаме нещата

и после дните да са мъчни.

Трябва да стане по-добър във своя занаят,

че след всяка негова постъпка

винаги ми се завива свят,

а на сърцето слагам нова кръпка.

Отсега Купидоне, да ти се не знае,

давай на хората подсказки,

като стреляш не бъди нехаен

и гледай резултатът да е дълготраен.

08.04.2013 г.

В.Николов