Силуети преминаваха от време на време,
из тези редици на библиотеката пуста.
Търсейки книжки с златни корици,
или изваяни красиво и шарени такива.
И там си седя на високо сама,
аз книгата прашасала, разкъсана.
Капчици от тавана върху мен текат
и всякаш бях изоставена, забравена.
Минаваха лета а хората извъртаха поглед,
от тази корица изгнила и смачкана.
Дори не знаеха какво има всред
а дори и страница не бе разлиствана.
Малко бяха тези който знаеха,
че може да съм очарователна,
дори живописна и просветителна.
Но уви, милиметър не помръднах дори,
не знам, заради заглавието може би.
Да бъда прочетена от непознат,
копнея аз, за да почувства страстта.
Вечно седях си на горният рафт
с заглавието "Честността и любовта".
© Илиян Попов Всички права запазени