Старици с длани черни и напукани,
приглаждат си забрадките. Едва
замлъкна попрегракнала от кукане,
онази кукумявка. И трева
душѝ полека в дворчетата китките,
бръшлян оплел е пътната врата.
И спомените давят се, на плиткото
сред локвите и сляга пепелта,
и гъските извиват шии до мръкнало,
и вдигат пръски в плитичкия гьол.
Дете отколе тук не се е пръкнало,
а старци и старици има – бол. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация