29.06.2018 г., 16:21

Капитанът на потъналите кораби

2.9K 28 41

Те те пращат на смърт, Капитане.

На света не му пука за теб

и нехае за твоите рани.

Днес светът е парченца от лед.

Ала пáри кръвта ти, гореща е

и клокочи вулкан във гърдите,

ще изригне и всичко насреща му,

ще е пáра и дим под звездите.

Ти не спирай, върви, Капитане.

Любовта не се плаши от смърт!

Тя обича, докрай ще остане –

жива, силна, намираща път!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Плекрасно!
  • Прекрасно е, въздействащо, настръхващо!
  • Прекрасно е, поздравления!
  • Прекрасно, поне намерих време да се върна и да прочета.
  • Съгласна съм. Поезията не умира. Но - живата поезията ... има произведения, на които ми е трудно да стигна и до средата, независимо колко метафори и техники са приложени или колко свободен стил на мисълта е излят... мъртви. Може и аз да имам такова произведение. Но поезията си е поезия - нека да е в избрано и да се чете от повече хора.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...