skies40heaven (Стефан Балди)
33 222
10.12.2014 г., 7:45 ч.

Градски пустини 

  Поезия » Философска
1386 0 6

Безмълвности.

Чакълести пустини.

И градове, застинали в бетон.

Асфалтов дъх души градините.

Животът е изрезка от картон.

Кутийка мазна от фалафел.

И дъх на чесън и карбид.

Изчезна малката русалка

с последна клечица кибрит.

Не съм заспивал десет века -

като в зловещ среднощен карнавал

видях разпънат в мен човека,

разбит преди да е живял.

 

© Стефан Балди Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно въздействаща творба.
  • С Ники! Образно написано стихотворение.
    А това ми хареса много:
    "Асфалтов дъх души градините."
  • Благодаря ви, дами .
    Мисана, нищо не разбрах от бълнуванията ти. Помоли черният Джак да не те спохожда сутрин рано.
  • Хареса ми!
  • Стихотворението е хубаво, пропито с онази нотка на безнадежност, характерна за поетите символисти. Силна поанта, добре изведена в един обобщаваш Аз. Поздравления!
  • Добро е донейде, Стефчо! Само последните 4 реда са не у дел. Твърде директно драматизираш и с това убиваш поезията, която почти си вдъхнал с предшестващите редове.
    Всъщност това, което ти го казвам, ти и без това си го знаеш. Умно момче си и си почувствал, че именно тези последни 4 реда /по същество мъртъв имплант/ са ахилесовата пета на текста ти. Но не е късно да ги поправиш и тогава ще си помисля, дали да не ти пиша 6.

    П.С. 1. Предполагам, че знаеш какво се получава, когато смесиш мед с ...

    П.С. 2. Когато липсва талант и височайшите протекции не помагат.

    П.С. 3. Хем те харесват, хем не смеят да ти пишат оценка. Защо ли?
Предложения
: ??:??