През стъклото гледам две листа
как свенливо галят се в сумрàка.
По стъклото с нокти криви трака
пак любовницата Самота.
Нейде вън дочувам бодър шум
на коли и пешеходци свежи.
Всички имат си безброй стремежи,
аз пък имам си разстроен ум…
В стаята ми въздухът е тлъст,
няма тука изход към простора…
Как при толкова мил’ярда хора,
прав не носи никой своя кръст?! ...