vladun (Владимир Виденов)
84 507
24.08.2012 г., 10:03 ч.

Градът без мама 

  Поезия » Друга
840 0 6

В града, в чиито скути съм роден,
градът на детството, градът на мама,
бях късче слюда в ласкавия мрамор -
чаршийско чедо – казваха за мен.

Но сетне мама тръгна си от тук -
смъртта накрая всекиго прокужда -
и родната ми стряха стана чужда.
Пак дишам, но на себе си напук.

Във своя град не ставам за пророк.
Не багри моят стих небето сиво,
че срочно щастието е, без срок

са въглеоките смълчани нощи.
Ще пада дъжд и Струма ще прелива,
а аз ще лъжа, че живея още.

© Владимир Виденов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Много силно...
    Моите почитания!
  • В случая тавтологията е съзнателно използвана, за засилване на внушението и по-ясно противопоставяне - кое е срочно и кое - без срок, но уважавам правото ти да не одобряваш, Раде и ти благодаря!
    Валя, Светле, благодаря и ви прегръщам!
  • До болка познато Влад!
  • че срочно щастието е, без срок
    ...само тук тая тафтология не ми допада, кратко може би?

    Поздравления!!!!
  • са въглеоките смълчани нощи.
    Ще пада дъжд и Струма ще прелива,
    а аз ще лъжа, че живея още.
    !
Предложения
: ??:??