Воркосиган (Светослав Николов)
63 97
19.08.2008 г., 18:52 ч.

ха-хааа...? 

  Поезия » Друга
813 0 4
Какво ли те мъчи...
Поспрял си се нощем,
звездите изпил си,
а и мъничко още.
Предателски чувства
черупка пробиват.
И сам се издаваш,
че самичък не можеш.
Но спомени имаш,
приятели също,
барманката глупава
за питието ти се връща.
Донесе едно, девет... или три,
а сега само се питаш - дали?
Брюнетка слаба или блондинка
през празната чаша закачливо намигна.
Вдишаш дълбоко,
фасът догаря,
душата изсъхнала
се рони в забрава.
Издишаш миражно стари картини,
в които си бил героят без спомени,
в които си можел по-светъл и по-мек,
напук разнообразно да бъдеш човек.

© Светослав Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??